Пица-традиция

С екипа на Варна Денс Театър имаме една неофициална, негласна традиция. За почти трите години на нашето съществуване, тя някак се превърна в абсолютно наложителен елемент от работния процес – почти служебен ангажимент. 

След успешно преследване на някой инфарктен краен срок (често включващ изпращане на средновисока купчинка документи до разни скучни инстанции, както и други изобщо_не_вълнуващи действия), с последни сили и изплезен език грациозно допълзяваме до някое уютно заведение. Пълзейки, установяваме, че вече говорим несвързано. Този факт изключително много ни забавлява, затова допълзяваме радостно. Настаняваме се. Носят ни меню. Ние дълго го четем. Няколко минути по-късно идва сервитьорът и става ясно, че може и да сме чели, ама нищо не сме разбрали. Този факт още повече ни забавлява. Извиняваме се на сервитьора и отново се захващаме да четем менюто. Този път внимаваме повече.

Накрая успяваме да поръчаме пица. Вкусна пица, голяяяяма пица. Питат ни дали искаме нещо за пиене и ние се заемаме с експрес-анализ на риска: каква е вероятността някой да запълзи на масата и да не успее да допълзи до вкъщи, ако поръчаме бира. Евентуално разпределяме задачите кой кого ще носи в случай на необходимост. Поръчваме бира. 

В по-лошия случай след инфарктно предаване на внушителен пакет документи не допълзяваме до най-близката пицария, а си пропълзяваме обратно в офиса. Ако пицариите са затворени заради пандемия, примерно. Или ако съвестно и отговорно сме решили да довършим нещо, въпреки разфокусирания поглед и временната неспособност да съставяме сложни изречения. Тогава съставяме няколко по-простички изречения и ги изричаме по телефона на пицарията, от която си поръчваме пица за офиса. Фамилна. Без бира.

А най-лошият сценарий за поръчване на пица се осъществява, когато по време на преследването на краен срок из късните часове на вечерта внезапно и неочаквано ни застигне ГЛАД. Вълчи глад, жесток, безпощаден и възпрепятстващ мисловния процес. Тогава не обръщаме особено внимание каква е пицата. Важното е да пристигне бързо и горе-долу да става за ядене. 

И все пак краен срок с пица е далеч по-приятен от краен срок без пица. Хубаво нещо са традициите!

Leave a Reply

Your email address will not be published.