Колко пъти може да се отложи културно събитие по време на пандемия? По наши скромни изчисления – 6 (шест) пъти. Сагата започна през есен 2020, когато на фестивала „Танцови маршрути” във Варна трябваше да гостува Танцова компания ДЮН от Бургас. Гостуването бе първоначално планирано за 15 ноември 2020 и в крайна сметка се осъществи на 20 март 2021 г. с цената на близо 30 новоизлюпени бели косми по главите на организационния екип.
Първи опит – неуспешен
Няколко седмици преди събитието ни звъни Петя – хореографът на ДЮН. Имахме, казва, извънредна ситуация с ковид, много изостанахме от графика, няма да успеем да се подготвим навреме за гостуването.
Ние, организаторите на фестивала, пием по една средно голяма чаша студена вода и започваме да правим маневри във фестивалната програма.
Лирично отклонение. За спектаклите от фестивала „Танцови маршрути” бе ангажирана сцената на Театрално-музикален продуцентски център (ТМПЦ) във Варна. Понастоящем тя обслужва репертоара на Операта (включващ опери, балети, концерти, оперети, мюзикъли) и Драматичния театър. И двете институции са с натоварена програма, съответно датите, за които сцената може да бъде ангажирана, са крайно малко.
Или, както учтиво ни обясниха по телефона от ТМПЦ, такива няма. Изобщо. Нито една. През 2021 може и да има (да се обадим пак през януари), а до края на 2020 – няма.
Така започна нашата епопея с търсенето на други оборудвани сцени, подходящи за танц, във Варна (hint: такива няма) или на пространства, които с цената на много усилия и при наличие на съответното финансиране, биха могли да се пригодят за нашите цели.
Втори опит – неуспешен и епичен
След многочасови размисли и „теренни” проучвания, решихме да отстъпим на гостите датата в Операта, която бяхме резервирали за спектакъл на Варна Денс Театър (а спектакъла на Варна Денс Театър да покажем на алтернативно място, което за целта трябваше да популяризираме и оборудваме с кулиси, танцов под, осветителна техника и др.)
И така, спектакълът на ДЮН е обявен за 29 ноември. И всичко вървеше чудесно до следобеда на 25 ноември, когато Министерство на здравеопазването издаде прословутата заповед РД-01-677, според която:
„Преустановява се провеждането на всички културни и развлекателни мероприятия (кина,
музеи, галерии, сценични прояви, концерти, занятия от танцовото, творческото и музикално изкуство и други). Изключение се допуска по отношение на театрите, при заетост на местата до 30 % от общия им капацитет, спазване на физическа дистанция от най-малко 1,5 м. и задължително поставяне на защитни маски за лице.”
Шах! Нашето събитие определено е сценична проява, която се провежда в театър. Може или не може?
Малка подробност: гостуването на ДЮН бе финансирано по проект, който трябваше да приключи до края на ноември. Ако не приключи, става сложно. А действието се развива в последните дни на месеца и вече започва да излъчва лека паника.
Следващите дни прекарахме в съвместно чудене с ДЮН и администрацията на ТМПЦ (те също се чудеха), както и в безуспешни опити да получим трактовка от РЗИ, Министерство на здравеопазването или Министерство на културата – все от някъде.
Спасението дойде от служител на МК, който ни върна обаждането и с лека тъга в гласа ни посъветва за всеки случай да отложим събитието, като за целта напишем молба до Министерството. (Благодарности за човечността и работната етика: господинът се обади да ни посъветва, макар че бе в болнични.)
Облекчено въздъхнахме и отложихме спектакъла за някой по-светъл момент в (по възможност) близко бъдеще.
За следващите 4 (четири) опита четете в следващите части! Част ВТОРА и част ТРЕТА
Този блог е създаден благодарение на финансовата подкрепа на Национален фонд “Култура”.